На Димитровден приятел ни покани да празнуваме в ресторант. Циганското лято е в разгара си и дните все още са слънчеви и топли, но вечер си става хладно. По тази причина седнахме вътре. Естествено няма да ви разказвам как е преминал празника – не е трудно да се досетите. За друго ще иде реч – в заведението масово се пушеше. Открито и нахално – и от страна на посетителите, и от страна на персонала. Без старите номера с празните вазички, които играеха ролята на пепелници. Такива съвсем официално си бяха сложени на масите – като покана към пушачите, които се колебаят. От съседни маси, на които също имаше големи празнуващи компании, но и малки деца, се опитаха да направят забележка на персонала, че все пак, макар и упорито да се говори в тази посока, забраната за пушене на обществени места все още не е отпаднала. Сервитьорките отвърнаха – политика на собствениците.
Хубаво политика на собствениците, ама питам: къде е контролът на държавата. Питам с ясното съзнание, че срещу мен ще скочат всички пушачи, които освен че доста се обнадеждиха в последните месеци и получиха крила от добрите новини, започнаха да стават все по-нахални и агресивни в браненето на правата си, които – да бъдем точни – все още не са получили.
Забраната още е факт. И ако искаме да сме европейци – освен придобивките, които носи тази принадлежност, трябва да си носим и тежестите – в случая да спазваме правилата. И не, не е издребняване, защото навсякъде в цивилизованите и успели страни е така – правилата се спазват до последно, и може точно в това се корени успехът им. Или иначе казано, ако забраната падне от 1 декември тази година, това означава едно-единствено нещо: до 24 часа на 30 ноември никой не трябва даже и да си помисля да припалва на обществени места.