Няма здравеопазване у нас – не и ефективно, трябва да си го признаем. При това за превенцията и профилактиката на заболявания, които най-често са в трагичната статистика. Не минава и ден, без в пресата да попаднем на стряскащи данни за това, колко българи, млади при това, всяка година са покосени от инфаркти, инсулти и т. н. И обикновено за причина се изтъкват тютюнопушенето, стресът и нездравословното хранене. И обикновено се забравя най-важното – липсващата или некачествената медицинска грижа и мониторингът на рисковите групи.
Преди три седмици – беше неделя – изненадващо получих толкова силно сърцебиене, при това не в ритъм, че чак подпрях сърцето си с ръка. Уплаших се, няма какво да крия. Едно, че ми се случва за първи път – никога досега не съм имал подобни проблеми, второ, когато човек не знае какво точно става, си е направо страшно. Поизчаках малко да видя дали е инцидентно, или не – но тая работа продължи две седмици с периоди на затихване и такива на засилване на проблема. И честно казано, не съм много сигурен кое беше по-неприятно – дали дискомфортът, че сърцето ти не бие нормално, или страхът, че всеки момент може да ти се случи нещо.
Като видях, че работата не отминава, отидох при джипито. Обясних й в детайли оплакванията си, като очаквах, че и на нея симптомите ще й се сторят сериозни и ще ми даде направление за специалист. Нищо подобно изкара от един куфар стар и раздрънкан апарат, направи ми електрокардиограма и отсече – нищо. На много хора им се случвало така, било от пролетта, можело и да се дължи на тревожни състояния, да е на нервна почва. За направление за специалист дума не обели.
То е ясно, че ще отида при специалист на частен прием – най-малкото защото активно спортувам и се катеря по планините и трябва да знам, ако има някакъв проблем с организма ми. Ама се питам защо за тревожните данни от статистиката винаги са виновни стресът, тютюнопушенето, алкохолът, немарливостта на потърпевшите и никога лекарите, които са подходили нехайно. Защото никой не може да ме убеди, че електрокардиограма, направена на апарат от осемдесетте години на миналия век, е сериозно изследване и може да даде обективна картина на проблема.