Ако скоро чуете в някоя градска градинка млада майка да вика след детето си екзотичното име Джейда примерно, не се учудвайте. Преди дни излезе нещо като статистика колко български деца в последните години са кръстени с имената на героини от турски сериали. Ще кажете защо пък не. Красиви са имената, при това за разлика от нашите там обикновено означават нещо. Какво пък толкова. И може би в известен смисъл ще сте прави. Само при това положение не ми е ясно едно нещо в картинката – защо се тупаме в гърдите и се правим на големи патриоти.
Като дойде време за избори, почваме да роптаем срещу рейсовете с български преселници, които идват от Турция и цитирам, определят политическата конфигурация и ситуация у нас. Така е от години – и с рейсовете, и с роптаенето срещу тях.
Защо постоянно се противопоставяме на идеята за това, в училищата турското етническо население да се изучава майчиния си език и в районите със смесено население младите момичета да ходят на училище с фереджета?
Защо въставаме срещу това по националната държавна телевизия да има новини на турски език?
Защо гневни агитки нападат джамиите и граждани масово протестират срещу това в центровете на българските градове по високоговорителите да кънти гласът на мюезин?
Наистина защо? Какво са ни виновни хората, че съвсем очевидно не успяваме да съхраним националната си идентичност, дори я подарявате. Те очевидно могат и го правят. Че дори успяват да се наместят и в чужди.
Е, при това положение кой яде баницата и кой му я дава!?