Проектът за изцяло нова диспозиция на чл. 278, ал. 6 от Наказателния кодекс, който допълва Закона за културното наследство разбуни опасно духовете в българската общественост. Все повече недоволства трупа промяната, която от Парламента се опитват да наложат. Според промените е необходимо гражданите, притежаващи имущество по-старо от 50 години да го регистрират и идентифицират. Ако се окаже, че гражданинът „държи?, но не е регистрирал такова имущество, което е културна ценност, може да лежи до 4 години в затвора и ще дължи глоба до 10 000 лв. За притежание на повече от 3 културни ценности наказанието е лишаване от свобода до 6 години и глоба до 15 000 лв. Възможна е конфискация и на половината от имуществото му.
Така формулираните промени ще нарушат изконни човешки права, смята Светослав Кантарджиев, член на Съюза на колекционерите и учредител на Фондация за опазване на културното наследство „Мизия?. Ако проектозаконът бъде приет в този си вид, допълва Кантарджиев, могат да пострадат много невинни хора за притежание на стари скринове, картини, носии, книги, икони…
В закона обаче има редица подводни камъни – процедурата, по която се определя за културна ценност на една вещ изисква техническо време за археологическа идентификация, извършена от конкретни специалисти. Какво ще стане, ако междувременно човекът бъде арестуван, пита Кантарджиев. Друг казус засяга два правни принципа – право на собственост и на защита на имуществото. Според Светослав Кантарджиев така поставен законът е равносилен на своеобразно културното ограбване.
И Кантарджиев, и личности като Кирил Христосков, проф. Николай Овчаров, адв. Светлин Русев, Иван Църов изтъкнаха, че неяснотите и неточностите в закона идват от тълкуването на обстоятелството „държане? и обширния характер на понятието „културна ценност?.
За да функционира нормално и ефективно система за защита на културното наследство е необходимо „държането? да падне изобщо като престъпление и да се прилага административна мярка и конфискация на предмета, но да не се налага наказателна отговорност, посочват представителите на Съюза на колекционерите и на граждански форум „Култура? , създаден още през 2001 г., когато за пръв път се разглеждат промени по Закона за културното наследство.
И Кирил Христосков и Светльо Кантарджиев са на мнение, че ако нещата продължат да се развиват в настоящата посока и не се постигне изменение на проектозакона ще се търси съдействие от Международния съд по права на човека в Страсбург.