Няма как да не сте попаднали в последния месец на едни масово тиражирани постове в социалната мрежа. Копирано съобщение, в което всеки съобщава, че има авторски права върху коресподенцията си, снимките си, рисунките си съгласно някаква Бернска конвенция – която едва ли някой от тях е чел.
Първо ме подразни масовостта и автоматизацията на този акт, без замисляне. Като стаден инстинкт – един го публикувал и всички след него. Какво постигаш с едно подобно съобщение, кого по същество плашиш или възпираш? Някой, който е решил да ти открадне някакво съдържание, ще се стресне от това ти послание, ще се разкае за грешните си намерения и ще се повърне назад в помислите и действията си да посегне на “интелектуалния” ти продукт.
Второто, което ми направи впечатление и също така ядоса. Повечето от хората, да не кажа всички, които бяха постнали въпросния текст, са от типа участници в мрежата, които основно работят на стените си на принципа копи-пейст – или цитират чужди мисли, представяйки ги за свои, без да поставят кавички, или пък публикуват от ония мъдри изречения, оформени като картинка, така де за по-лесно възприемане, чието съдържание по качество, общо взето, е на ниво лексикон на ученичка в трети-четвърти клас.
Пишат – да не се използват премъдростите им за комерсиални цели. Ама откъде го изкараха това самочувствие – кой би дал някакви пари за евтини клишета!
Е, естествено че като се ядоса човек, трябва да изкара емоциите навън. Здравословно е. Направих го. Аз пък писах на стената си всеки да копира картини, снимки, кореспонденция, мъдри мисли от страницата ми – каквото иска. Стига да може да припечели някой лев в тия трудни във финансово отношение времена.
Хич не е хубаво да се вземаш много насериозно. 🙂