Работохолизирането е нещо, което винаги се е срещало при хората. Най-вече при един особен вид наречен кариеристи. Няма лошо, харесва ми, когато хората се стараят и полагат усилия, за да направят нещо, както трябва.
Не мога да се съглася обаче, че работохолизирането е винаги полезно. Имам познати, които прекаляват и направо живеят заради работата си. Остават в извън работно време, носят си “домашно” за вкъщи и т.н. Така като ги гледам, съм склонен да повярвам, че една от основните причини за подобно поведение у тях е… смартфонът.
Тази малка машинка, която истински минимизиран компютър в джоба ни, ни дава възможност да носим работата си навсякъде с нас. Без значение къде сме, какъв ден е, по кое време на денонощието и за какво се отнася… пиюк. Получаваме известие за ново съобщение или ново писмо. До преди няколко години щяхме да видим това известие чак на следващия ден, когато си седнем пред служебния компютър. Сега обаче можем да отговорим веднага. Да, това е добре за бизнеса, добре е за работодателя, но… добре ли е за служителите. Някак си все клоня към идеята, че съвременните смартфони някак си ни карат да се работохолизираме, за добро или лошо.