Всеки от нас го умее, но не винаги уцелваме момента, в който да го приложим. Понякога си изпускаме нервите, казваме неща, които не мислим, после съжаляваме и накрая си блъскаме главата с мисли защо, как, кога, ама защо …
Да, става дума за това на пръв поглед елементарно действие наречено мълчание. Има ситуации, в които то се оказва чисто и просто неизменно полезно. Нека ви дам няколко примера, в които според мен е добре ВИНАГИ да замълчите, премислите и тогава да отговорите, вместо да действате импулсивно и необмислено.
1) Когато шефът ви привика и ви санкционира – не бързайте да го контрирате и да се оправдавате, това не прави добро впечатление;
2) Когато половинката ви недоволства – изслушайте я/го спокойно, обмислете и отговорете;
3) Когато ви ядоса непознат – той е именно такъв – непознат, когото едва ли ще срещнете отново, така че нито заслужава вашето вашето внимание, нито си струва да си хабите думите;
4) по време на оперативки, конференции, информационни турове или обиколки… когато около вас има много хора, чието внимание лесно ще привлечете. Струва ли си да зададете някой необмислен въпрос, заради който да ви се присмиват после? Едва ли.
5) Когато ви разпитва непознат – от онези, които ти се лепват в рейса, влака, на опашката в магазина или на друго място и задават какви ли не неуместни въпроси.
Е, това е. Мислите ли, че владеете изкуството на мълчанието и знаете кога да го прилагате успешно?