Колко пъти сте чували “Трябва да напиша книга с всичко, което ми се е случвало”. Хората продължават да си мислят, че техните проблеми са единствени и неповторими и хората биха се интересували от тях. И може би до някъде са прави. Ако вземем една средностатистическа общност от хора, винаги има някой за когото да се говори и да се обсъжда както поведението му, така и личния му живот и прочие.
Но в интерес на истината това, което повечето хора осъждат или коментират, са практики, които те самите правят. А в голяма степен, дори и в по-големи дози от хората, за които говорят.
Ние, мъжете, може да отричаме и да се правим, че сме над нещата, но също обичаме да коментираме поведението на другите. Разбира се повече на жените около нас, но като цяло – коментираме си.
Най-голямото ни забавление е да кажем на някоя от нашите познайници, какво е говорила друга за нея и после да гледаме женския “бой”, който ще се разиграе. Това си е основно наше забавление, което винаги ще ни поддържа интереса. Поне докато има кой да ни се връзва на акъла, разбира се 😉