Изключително много обичам да пътувам. Това ми носи такава огромна наслада, че е трудно да бъде описано с думи. С нетърпение очаквам да се разтопят зимните снегове и отново да стегна багажа за някоя красива местност в българските планини.
Това е едно от нещата, от които сигурно никога няма да се откажа и няма да ми омръзнат да правя. Чувството да се разхождаш сред тези величествени дървета и уникална природа е толкова зареждащо, че действа като наркотик. След всяко едно пътешествие тялото ми иска все повече и повече.
Обяснявам си тази зависимост, като завръщане у дома. Не трябва да забравяме, че хората сме животни. Макар да сме развили съзнанието си и мисълта си, да сме съумели да изградим селища, в които да пребиваваме и да създаваме семейства и отглеждаме децата си, на първо място ние си оставаме част от тази природа. А без да преувеличаваме, градовете, в които живеем, са вече значително откъснати от природата. Ето защо колкото повече време прекарваме откъснати от изкуствените и урбанизирани селища, които обитаваме, толкова по-добре и отпочинали започваме да се чувстваме.
Пробвали ли сте да отидете някъде, където няма покритие на мобилните оператори. Телефонът ви е напълно ненужна вещ, а въздухът е толкова чист, че главата ви започва да се върти в блажено опиянение? Случвало ви се е на такива места обонянието ви да се изостря и да се опитате да запомните всяка една прекрасна миризма която доловят вашите рецептори.
А България е благодатна на прекрасни места, със своите над 300 реки, прекрасни планини, които предлагат разнообразни пейзажи и трудност на разходката. Стига да имате желание и автомобил, можете да отидете до всяка една точка на страната и да се заредите за следващото дълго пребиваване в изкуствените и изтощаващи каменни гори.