За съжаление в живота на човек се случват както добри, така и лоши неща и едно от тях за мен са катастрофите по пътя. Напоследък те зачестиха толкова много, че броя на жертвите за година са съизмерими с тези по воините. Именно поради тази причина реших да сложа заглавие “войната на пътя”. Сетих се затова докато пътувах към Бургас, по който път всъщност минават хора от цяла България за да отидат лятото на море. Докато пътувах вместо да гледам забележителностите на българските градове и села през които минавам, в ляво и дясно по мантинелата виждах паметници и плочи от мрамор с цветя и свещи, които злокобно ти напомнят за поредните хора, които така и не са стигнали до желаната от тях дестинация. Според мен положението със зачестилите пътни инциденти няма да се оправи със закони, глоби, проверки, камери и какво ли още не, докато българина не се научи да кара внимателно и да пази както себе си, така и останалите участници в движението. Дори и най-суровите мерки да наложат и денонощно да има полицейски патрули по пътя, пак не е гаранция, че при по-свободно пространство някой няма да си изпробва максималната мощност на автомобила с който пътува. Искам да направя своя призив към всички хора в България и не само, да бъдат внимателни и да спазват стриктно правилника за движение, защото в противен случаи живота на човек свършва за един миг.