Не знам от кое точно министерство се роди идеята за възраждането на часовете по военно обучение в училищата, но без значение на посоката, от която идва, тя вече е факт. Както са факт и многобройните критици и врагове, които си спечели на минутата. Много хора с комплекси от миналото заподозряха в този почин опит да ни върнат към мрачните годините на комунизма, към заплахите от империалистическа агресия и прочие тежки тоталитарни клишета.
Като се абстрахираме от тия идеологически и всякакви други тежести, напластени в съзнанието ни, дайте да видим има ли наистина нещо лошо в това в рамките на десетина часа годишно (а защо не и повече) подрастващите да получат някои базови знания за това, как да реагират – хайде да не кажем във военна ситуация, но при определени форсмажорни обстоятелства.
Какво лошо има, ако в тези часове учениците се научат как да реагират при химическо обгазяване – ами така де, при неразумното поведение на доста от индустриалните гиганти подобна ситуация не изключена и в мирно време. Или при тежки природни бедствия – климатичните промени са факт и кодовете, обозначаващи опасност от проливни валежи, ураганни ветрове и прочие опасни природни явления, вече са почти ежедневие. И това, че се намираме в силно сеизмична зона, също е безспорно – драматични размествания на земните пластове е имало поне десетина пъти в последните стотина години.
Така че нищо страшно няма във възраждането на часовете по военно или каквото и да е там обучение. Даже смятам, че идеята е позакъсняла. И наистина не разбирам страховете на отрицателите й. Но така е по нашите ширини – идеологията често убива и най-добрите намерения.