Много е трудно да обясниш любовта си към морето на човек, който не е израснал край него. Едва ли подобно усещане би могло да се обясни по някакъв точен и конкретен начин. Може би думата, която го описва най-добре е носталгия. Носталгия по онези прекрасни мигове през лятото, когато всичко е живо, щастливо и прекрасно, както и носталгия по онези леко тъжни моменти, когато морския бряг е пуст и безмълвен. Независимо от времето, хората, годината морето е като дом за мен, от който никога не бих могъл да се откъсна. За хората, които никога не са живели близо до морския бряг, това е абсолютно непонятно, но тези които са се докосвали до това усещане поне за малко, веднага са били запленени от него. Чувството с което морето те прибира до себе си и се грижи за теб. То може да изрази всяко едно чувство по начин, по който никоя друга природна сила не е способна – понякога усещаш гнева и беса му, друг път се чувстваш като в нежна и спокойна прегръдка, но винаги те зарежда със сили и енергия.