Китай от години играе сложна геополитическа игра, а икономическата й стратегия „Dual Circulation“ е отговор на натиска отвън и вътрешните предизвикателства. Страната има над 140 търговски партньори и е дълбоко вплетена в глобалните вериги, но това вече не е достатъчно.
Проблемът започна с търговската война със САЩ, които въведедоха мита върху китайски стоки и блокираха достъпа на Китай до важни технологии – например в полупроводниковата индустрия. В отговор Китай започна да инвестира милиарди в собствено производство на чипове – целта е до 2030 г. да покрие 70% от вътрешното си потребление на полупроводници, вместо да разчита на внос от Тайван, Южна Корея и САЩ.
Икономическите трудности не свършват дотук. Вътрешното потребление е слабо, защото населението застарява и заплатите растат бавно. През 2021 г. дефлацията и слабият потребителски пазар натиснаха икономиката да се адаптира. Затова Си Дзинпин лансира „Dual Circulation“ – икономика, която да разчита повече на вътрешния пазар и по-малко на износа.
На практика това означава повече подкрепа за малки и средни предприятия, които обслужват вътрешното търсене, държавни инвестиции в зелена енергия и нови технологии, както и стимулиране на потребителите чрез данъчни облекчения и програми за заетост. Например, правителството увеличи финансирането на електромобилния сектор, за да замени външните доставчици и да насърчи потреблението на местни продукти.
В същото време Китай търси нови външни пазари, особено в Африка и Южна Америка, където строи инфраструктурни проекти – пътища, пристанища и железници – като част от инициативата „Един пояс, един път“. Това диверсифицира рисковете и намалява зависимостта от западните пазари. „Един пояс, един път“ е китайска глобална инициатива, стартирана през 2013 г., която цели да свърже Азия, Европа и Африка чрез инфраструктурни проекти. „Поясът“ означава сухопътния икономически коридор по пътя на коприната, а „Пътят“ – морския търговски маршрут. Целта е да се засилят търговските и политическите връзки чрез нови пътища, пристанища и енергийни мрежи с над 60 страни.
Във военно-технологичната сфера Китай ускорява инвестициите в изкуствен интелект, 5G мрежи и квантови компютри, с цел да изпревари конкурентите и да осигури стратегическа автономност. Един ярък пример е Huawei, който създава 5G мрежи в множество държави въпреки западните санкции.
Вътрешните проблеми също не са за пренебрегване. Китай засилва контрола върху финансовия сектор, за да предотврати фалити като този на Evergrande, който разклати пазара на недвижими имоти и икономиката. Освен това, политиките за ограничаване на въглеродните емисии и развитието на зелена енергия са част от дългосрочната визия за устойчив растеж.
В крайна сметка „Dual Circulation“ е прагматичен отговор на реални геополитически и икономически проблеми – от технологичните санкции и търговските войни, до вътрешните демографски и финансови предизвикателства. Тази стратегия не изключва глобалното участие, но пренарежда приоритетите, като прави Китай по-устойчив и независим на световните трусове.
