Агностицизмът е философска позиция, която изразява скептицизъм към твърденията за съществуването на Бог или други свръхестествени сили. Основната идея на агностицизма е, че някои въпроси, по-специално тези относно божественото и метафизиката, са фундаментално непознаваеми. Така, агностиците твърдят, че не е възможно да се достигне до абсолютна истина или знание за тези области.
Терминът “агностицизъм” беше въведен от английския учен Томас Хъксли през 1869 г. като начин да се опише неговата философия, която не отрича нито потвърждава съществуването на Бог, но заявява, че такива въпроси са вън от обхвата на човешкото знание. В този смисъл, агностицизмът се разграничава от атеизма, който активно отхвърля идеята за съществуването на божествени същности.
Агностицизмът може да варира в степен и форма. Някои агностици могат да приемат, че докато божественото може да съществува, човечеството просто не може да има знание за него. Други пък могат да вярват, че въпросът за съществуването на божеството е безсмислен, тъй като няма емпиричен метод да се изследва.
В съвременния контекст, агностицизмът често е свързан с идеята за научен скептицизъм и емпиричен рационализъм. Това подчертава, че всяко твърдение трябва да бъде подложено на проверка и критично изследване, преди да бъде прието като истина.
В обществен и културен план, агностицизмът играе важна роля в дебатите относно религията, етиката и науката. Той представлява възглед, който признава ограниченията на човешкото познание и въздържа от категорични заключения за метафизични и религиозни въпроси.