Всеки човек си има определени интереси, но не всеки избира да живее, съобразявайки се с тези интереси. Звучи малко наивно изказано по този начин, но нека да продължа. Обект на моите разсъждения днес са професионалните спортисти. Лично аз обичам много да спортувам. Груповите игри и и дори индивидуалните спортове винаги са ми доставяли огромно удоволствие, но никога не съм се занимавал със спорт професионално. Може би умишлено съм се стараел да оставя тази част от интересите си само за забавление и удоволствие. Защото когато нещо се превърне в задължение – нещата не винаги доставят удоволствие. Ето защо винаги са ми били много любопитни спортистите, за които това е ежедневие и професия. Питал съм се дали е имало моменти в ежедневието на професионалните спортисти, в които им е идвало да зарежат всичко и просто да се излежават на спокойствие вкъщи, без да е необходимо да скачат, клякат с щанги и прочие.
И отговорът на този въпрос е да! Всеки един професионален спортист, с когото съм говорил, ми е давал положителен отговор на този въпрос. Причините може да са много и разнообразни – от различните политики в спорта, до просто моментно състояние, породено от временно неразположение и т.н.
Но тези състояния отшумяват в момента, в който отново влязат в залата или излязат на терена. Защото истината е, че тези хора, които са се отдали на спорта, неистина обичат това, което правят. И напълно осъзнават, че то ще е до време. Няма да могат да продължат, като останалите хора, да упражняват професията си до 60-годишна възраст. Ето защо дават всичко възможно от себе си, за да постигнат най-добри резултати, с което трудът им ще бъде възнаграден. Това е тяхната работа, амбиция, живот. И със сигурност не е лесно да знаеш, че кариерата ти ще продължи най-много едно десетилетие.
Вие мислите ли, бихте могли да се справите с подобен тип работа и психическо напрежение?