Рестартът на системата и БНО

Имаме ли нужда от рестарт на системата? Не е ли очевадно, че в момента нищо не работи както трябва и че всичко е устроено така, че да стимулира корупция? Виждаме ли, че сме роби на управляващи, които не полагат и най-малка грижа за стадото си, а само за интересите на формированията и личностите, издигнали ги дотам?

Късно е вече за козметични проблеми. Изродът капитализмо-псевдодемокрация в сегашния му вид е същия провал – със същия брой количествени и качествени дефекти, какъвто беше и социализма. Да, рестарт е нужен. И не, ние възрастните вече не можем да направим нищо, освен да даваме мъдри съвети на онези, които имат бегли или никакви спомени от времената преди ’89 и не са оцапани с нашия цинизъм и обезвереност от всичко.

Тези мисли ми хрумнаха по повод създаването на една нова партия – БНО или Българско национално обединение, в която за първи път виждам вкоренени важните принципи за дома, семейството, културното наследство и приемствеността.

Сега ще кажете – уж искам промяна на системата, а как така съм започнал да симпатизирам на партия? Системата няма как да се промени само с външен натиск. Нужен е „троянски кон“ вътре в нея, който да съдейства. И вярвам, че е възможно такъв ефективно да влезе в политиката ни, ако получи нашата подкрепа. Ако е ново лице, млад човек, който няма конфликт на интереси, който не е просто представител на мафиоти, големи компании или агент на чужди държави. Човек, който да може да запали отново искрата – и с думи, и с действия, в младите хора , при които тя заради случващото се досега е угаснала прекалено рано.

Сред приоритетите на партията, вписани в нейния сайт, присъстват много важни точки, за да успеем да завършим прехода, а именно: нови закони за лустрацията, полицията, съдебната система, референдумите. Нов избирателен закон, проект за нова конституция и най-важното: свикване на Велико народно събрание.

Времето ще покаже дали младият и нахъсан председател на партията –  Георги Георгиев наистина е този, за когото се представя и дали има капацитета да задвижи нещо толкова мащабно. Случващото се у нас в момента е отчайващо за всеки, у когото все още има капка човечност и чувство за справедливост. Подкрепям напълно „Ранобудните студенти“ в начинанието им – макар да ми се виждат наивни, поне насочват енергията си за нещо добро и се борят за принципи, които много отдавна са ни били отнети.

Rate this post

Google+ Comments

Leave a Reply