Първо ще започна с малко местен и езиков шовинизъм. Няма как да не сте чували името на един от най-известните български сайтове за алъш-вериш – Продавалник. Хубаво българско име, пък и информация носи в себе си – веднага разбираш от името каква е дейността на въпросния сайт. Та в този смисъл съвсем непонятно ми е защо собствениците му решиха да го прекръстят на OXL – доколкото разбрах, някаква абревиатура, която също означава нещо. Но за колко хора. Спор няма, че направиха тази промяна в наименованието с една доста приятна рекламна кампания по телевизията, наистина компетентно и направено с идея. Все пак обаче аз съм си от хората, дето се борят за чистотата на езика и се опитват да запазят значещите български думички и имена в него, и ще продължа да си използвам старото име.
Днес обаче няма да иде реч за името, а за един проблем, на който се натъкнах при опита си да продам нещо с помощта на този сайт. Ставаше дума за две чисто нови и неупотребявани нощни шкафчета. Разбира се, пуснах ги на една много приемлива цена – да ми освободят място – и веднага се появи кандидатка, от друг град. Пожела да й ги пратя по куриерска служба. Разбрахме се и отиването и връщането на пратката да е за нейна сметка, с наложен платеж. Сигурна работа – въпреки че шкафчетата са си в идеално състояние, ако все пак при огледа в куриерската служба не ги одобри, да плати и връщането им обратно до мен. Ще кажете застраховка на 100 % – да, ама не. Оказа се, че въпросната жена въобще не се появи в офиса на фирмата, който беше обявила като място за получаване, и за да си получа обратно шкафчетата, трябваше да платя и отиването, и връщането им до мен. От куриерската фирма ми казаха: няма как да накараме някой да дойде да си получи заявена стока. И е така. Драснах тия няколко реда, за да ви предупредя за опасността и вероятността и на вас да ви се случи нещо подобно. С две думи – проверявайте добре дали хората, на които пращате нещо, са реални и коректни.