Празници

Пак наближава един от любимите ми Християнски празници- Великден. Много ме радва фактът, че както в България е останала традицията за Баба Марта да се връзва мартеница, така се радвам, че и традицията за боядисването на яйцата се спазва и до днес. Аз понеже обичам всички подобни традиции и даже си боядисвам по някое и друго яйце. Но нали си падам и малко националист, не мога да пропусна. Същото се получава и по Коледа- украсявам си една малка изкуствена- естествено елхичка. Но сега за Великден. Само искам да спомена, че малките яйца са биячи и борци. А хубавият козунак се познава, след като се разчупи. Ако той става на конци, а не се получават ронещи трохи, значи, че той не е менте. И така вкусното за някой хора агнешко, което аз не мога да оценя, понеже не навиждам този тип месо, но компанията с която празнувам знае това и винаги ми измислят по нещо друго, като за мен. Е и ако трябва да съм честен, малко ме натоварват тези семейни празници със цялото събиране на родата и всички близки, но това е неизбежно. Така, че няколко пъти в годината, стискам зъби и си изтърпявам всичко. Не че не ми е приятно, а просто трябва да сме мили, нали уж е празник, иначе през останалото време почти не се сещаме един за друг.

Rate this post

Google+ Comments

Leave a Reply