За какво се сещате, като чуете думите: Прекрасният нов свят?
Може би, че рок бандата Iran Maiden има едноименна песен, та чак и албум със заглавие Brave New World. Преди две години си спомням, че това беше и темата, по която писаха кандидат-журналистите в Софийски университет…
А знаете ли, че вдъхновението за тях може би идва от една книга, писана от писателя Олдъс Хъксли през 1932 г. и спадаща към модерната днес категория антиутопия. По нея е направен филм през 1998 г. с главното участие на Питър Галахър. Филмът не съм гледал (все още), но книгата я прочетох съвсем наскоро. Признавам си, че открай време ми беше в списъка с бъдещи четива. Отлагах до преди 3 дни, когато най-накрая затворих кориците и се замислих…
Историята е хубава, поучителна, но и същевременно отдалечена от днешния контекст. За времето, когато е писана, е била иновативна и може би скандална, но аз не я възприех като такава. Иначе историята е позиционирана в далечното бъдеще, когато сред човечеството вече няма войни, няма болести, привидно всички са щастливи от отреденото им място в живота и се наслаждават на ежедневието си. Понятие като семейството вече не съществува, защото родовите връзки са отдавна загубени. Няма любов, няма емоционално привличане, жените дори смятат за неприлично да раждат по естествен път. Всички бебета се “отглеждат” и възпитават в зависимост от мястото им в обществото и дейността, която ще упражняват. Още на този етап се делят на касти алфа, бета, гама, делта, епсилон в зависимост от физическите си и умствени качества.
На фона на това привидно перфектно общество, в един отдалечен район, наричан резерват, все още живеят хора, които са уж по-нормални. Те са някак си по-примитивни от съвременния човек – представете си ги като първите индианци преди, които са съществували, преди европейските конкистадори да настъпят в земята на новите Америки.
В един момент тези две култури се сблъскват, за да ни покажат развой, който е колкото предвидим, толкова и изненадващ. Не ми се иска да ви разкривам целия сюжет на историята, но ще ви кажа следното. Книгата е хубава, интересна и увлекателна. Не е толкова апокалиптична като 1984 на Джордж Оруел, но ще ви даде тема за размисъл. Също така имайте предвид, че Прекрасният нов свят на Хъксли е написана по-художествено и като роман, макар и антиутопичен. По мое мнение липсва онази специфична нотка, която да те удари по главата и да си кажеш: Ле-ле, това наистина би могло да се случи! И все пак съм на мнение, че историята ще се хареса на феновете на антиутопичния жанр, предполагам дори, че би допаднала и на много други читатели с по-разнообразни вкусове.