Да, това е най-честият ми отговор, когато някой ми предложи газирано. Веднага бързам да уточня, че в редки случаи и аз се изкушавам – обикновено, когато става въпрос за тоник като добавка към джина. Не че и със натурален сок от грейпфрут комбинацията е лоша, но с тоник, лимон и много лед си е класика в жанра на летните коктейли. Та както казах, понякога, особено в летните горещини и аз подавам на тая всеобща злоупотреба с газираните напитки, но да подчертая – поне винаги употребявам доказани марки. Някак ми се струва, че когато един продукт е на фирма с традиции, са положени възможните усилия да отговаря на определените стандарти и ако не помага, то поне да не вреди много. Истинско недоумение обаче буди у мен масово срещаната в супермаркетите картина, когато хората са хванали за дръжките едни пластмасови бутилки, пълни с газирана цветна течност, в повечето случаи произведена в гаражи или цехове със съмнителна хигиена – и няма как да е различно, когато цената на два или три литра от въпросните напитки, барабар с шишето, е в границите от 60 стотинки до лев. Сигурен съм, че много от вас ще възразят, че всеки би искал да консумира качествени храни и напитки, но не всички имат финансовите възможности да си го позволят. Конкретно за този случай няма да се съглася. И за да съм убедителен, пояснявам варианта, който практикувам аз – по мое мнение значително по-вкусен, много по-здравословен и при всички случаи – не много по-скъп от съдържимото в певецетата с дръжки. Има един концентриран сироп Арония, предлагат го в почти всички големи хранителни вериги. Мисля, че е продукт на Пловдивския институт по хранително-вкусова промишленост. Цената на въпросния сироп е около пет-шест лева за литър и се разрежда с вода в съотношение 1:13. Хайде, ако ви се смята, изчислете колко ще ви излезе едни литър от тази изключително вкусна и не вредна напитка. И после да поговорим дали здравословното винаги е скъпо.