Предполагам тези от вас, които се занимават или някога са се занимавали с бизнес, са чули, че от началото на годината беше въведена така наречената единна сметка. Популярно казано – вкарваш парите за някакво плащане към държавата в една сметка, която е еднаква за всички, пише си ЕГН-то и те отиват по личната ти партида и покриват задълженията, които имаш към държавата. С една малка подробност – последователността на погасяването им е от най-старото към по новите. Именно този факт създаде доста големи главоболия на хората със стари задължения към държавната хазна и ги изправи пред реалната опасност да останат здравно неосигурени. Защото всеки лев, който внасят за здраве, отива, за да бъдат погасени други дългове. И за да бъде избегната тази здравна катастрофа, беше въведено ежемесечното подаване на декларация, че парите, които внасяш за здраве, са точно за това и не могат да бъдат пренасочване. Което образува огромни опашки пред въпросните гишета. Е, на една такава опашка попаднах преди дни и аз. На нея освен такива със стари задължения, чакат предимно хора с прекъснати здравни права. А чакат, защото им се е наложило да ползват болнична помощ, което няма как да се случи, ако не са уредени финансово отношенията с държавата. И да го кажа в прав текст – чакането е голяма, а повече от половината хора на опашката са болни или възрастни. Гишетата са около десет, от тях работят по-малко от половината, даже и по-малко, вероятно заради отпускарския сезон. Към това прибавяме, че служителките през петнайсет минути излизат две по две, шетат по коридорите и по съседските стаи, без да им пука. А хората си дремят – болни, гладни и жадни, защото имаш номер и ако мръднеш някъде за вода или храна, като се върнеш, вече може да ти е минал редът. Е, изригна една жена от опашката, после и ние. Да видите как незнайно откъде командироваха служители, как за минути заработиха всичките гишета и след като почти два часа коридорът беше пълен с хора, се изпразни за отрицателно време. И понеже в последните дни изригнаха масови протести по площадите, си мисля дали няма да е по-добре, ако упражняваме гражданския си натиск всеки ден и по ниските нива. Абе като земните трусове – когато земята се разлюлява редовно, но по малко, освобождава опасната енергия. Иначе идва страшното.